Взиране

Не ме сравнявай с нищо,

аз не съм предмет...

нито ценна антика от

витрината взет,

не съм тук заради някой

доскучало му от сивота,

да забавлявам с програма

и показвам дълги крака,

не чакам аплауз...

за това че съм тук,

всичко е срещи по пътя

взиране в себе си, или във друг.

Светът ни е шарен и див

нито черен и бял, просто

понякога достатъчно сив,

но винаги жив и не толкова зрял.

Стремежът ни води

през история древна,

прикрита донякъде

от религия непочтена.

Всеки стъпките следва,

всеки в своето живее,

като ценност велика

на своето единствено време.