Sep 3, 2024, 2:15 PM

Взиране

  Poetry
449 0 0

Не ме сравнявай с нищо,

аз не съм предмет...

нито ценна антика от

витрината взет,

не съм тук заради някой

доскучало му от сивота,

да забавлявам с програма

и показвам дълги крака,

не чакам аплауз...

за това че съм тук,

всичко е срещи по пътя

взиране в себе си, или във друг.

Светът ни е шарен и див

нито черен и бял, просто

понякога достатъчно сив,

но винаги жив и не толкова зрял.

Стремежът ни води

през история древна,

прикрита донякъде

от религия непочтена.

Всеки стъпките следва,

всеки в своето живее,

като ценност велика

на своето единствено време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...