3 sept 2024, 14:15

Взиране

  Poesía
452 0 0

Не ме сравнявай с нищо,

аз не съм предмет...

нито ценна антика от

витрината взет,

не съм тук заради някой

доскучало му от сивота,

да забавлявам с програма

и показвам дълги крака,

не чакам аплауз...

за това че съм тук,

всичко е срещи по пътя

взиране в себе си, или във друг.

Светът ни е шарен и див

нито черен и бял, просто

понякога достатъчно сив,

но винаги жив и не толкова зрял.

Стремежът ни води

през история древна,

прикрита донякъде

от религия непочтена.

Всеки стъпките следва,

всеки в своето живее,

като ценност велика

на своето единствено време.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...