27.08.2009 г., 16:06 ч.

Взрях се 

  Поезия
507 0 0

Започна пак

непреодолимият ми страх

да не стана своя враг,

да се отдам на своя крах.

И кръв пролях,

и прима бях,

в едно живях

със тях във тях.

Раних, болях

и искам пак

живот във грях.

Прости, живях

и не пестях,

почти прозрях,

но не видях

лицето ти от звезден прах

да ми покаже бряг

за душата ми - няма за смях.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??