27 авг. 2009 г., 16:06

Взрях се 

  Поэзия
512 0 0

Започна пак

непреодолимият ми страх

да не стана своя враг,

да се отдам на своя крах.

И кръв пролях,

и прима бях,

в едно живях

със тях във тях.

Раних, болях

и искам пак

живот във грях.

Прости, живях

и не пестях,

почти прозрях,

но не видях

лицето ти от звезден прах

да ми покаже бряг

за душата ми - няма за смях.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??