Най-доброто ти не е достатъчно,
ще трябва да помислиш още;
понякога си мисля,
че дори да имах всичко,
пак щях да искам повече;
душата ми се гледа в огледалото
и в отражението няма никой,
а кой ли трябва да е там,
или по-добре е да е празна...
С ръката си опитомих вселената,
с главата си все търсех начин,
еднозначен е и пътят на сърцето,
и където няма тъмнина... там винаги ще плачат!
Огън, следвай ме!

В следите си изгубих истинската цел
и компасът ми се счупи не навреме,
а посоката бе винаги назад
и колкото напред вървях,
толкова зад себе си оставах...
Страх, прах и мрак,
и доста, доста пламъци намерих,
и видях как всичко живо
се отдаваше на бурен смях
...и ставаше... и падаше...
Огън, следвай ме!

Влез и затвори след себе си,
защото няма да ме видиш иначе!
Спри и времето,
и спри да се оглеждаш,
защото ще намериш само
спомени!!!
Забрави за всичко
и спомни си нищото,
защото само същността ти
ще ни донесе решения.
Намери ключа,
а после и ключалката
и никога не се обръщай!!!
Ако и тогава видиш нещо вътре
... значи нещо сме объркали...
Огън, следвай ме!

Между четири стени,
на пода... и почти на покрива
... съвсем като в ковчег,
но не за мъртви, а за живи,
играем на новородени
и не знаем нищо,
а всичко вече е изречено... и сторено
... ние сме завършени,
но не и цели!!!

Загадката е проста
и звучи добре...
родихме се във моргата
... а къде ли ще умрем?