Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
25.07.2022 г., 11:49 ч.

Xимера 

  Поезия » Друга
832 6 9

Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.

 

По прозорците висват накриво изтлели завеси,
остарелите псета се късат от лай и от вой,
че усещат наблизо стопаните – питат: — "Къде си?"
Мъртво село, а жътва е... Някъде трака разбой.

 

После сипва зора и гласът на петела разбива,
на стотици парченца химерата... Пусто е пак,
а камбаната трепва насън и почти като жива,
бие тихо, нечуто – за смърт, тлен и изпроводяк...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Креми!
  • Чувството винаги се усеща в стиховете ти, Наде! И тази камбана, която бие тихо... Поздравления!
  • Благодаря ви!
  • "После сипва зора и гласът на петела разбива,
    на стотици парченца химерата... Пусто е пак"!!!!!

    Казваш, че не си живяла на село, но си усетила постошта, разрухата, безнадеждността.
    Творецът има сетива за цветовете на живота и за въздишките на изпроводяк, когато и надеждите висват по прозорците като "накриво изтляли завеси". Браво, Наденце!
  • Благодаря ви, приятели! В интерес на истината, Зиги и аз никога не съм живяла на село, но виждам много запустели села и ме боли.
  • Нежно, чувствено, тъжно...
  • Живее ми се на село… никога не съм живял на село, а все ме дърпа сякаш… дано някой ден да осъществя тази си мечта. Красив стих, както винаги.
  • Почувствах го, Наде!
  • Жестока красота.
Предложения
: ??:??