Предпочитам да си замълча
и тъгата в песен да превърна.
Твоят ден достатъчно горча.
Искам в него пак да се завърна.
Искам да ме срещнеш с поглед тих,
пак да ме целунеш много бавно...
Куп мечти разпръснах и разбих -
пристан не намерих. И безславно
тук се връщам, като стар рефрен
на мелодия добре позната.
Аз съм вече страшно уморен
и не искам да минавам под дъгата.
Искам само мъничко любов -
толкова - една трошица само.
С поглед син, да ми прости готов,
да ме галиш. И на твойто рамо
да заспя пречистен и спасен,
да забравя миналите рани...
Сутринта - щастлив и прероден -
птиците с надежда да нахраня.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
и не искам да минавам под дъгата
Харесах!