19.08.2018 г., 23:08

xxx

697 8 9

На себе си не мога да простя. 

Очаквам някой друг да ми прощава.

Съдбата ми е блудница, а тя 

на всеки срещнат с радост се продава.

 

Чудовища ръмжат в деня ми сух.

Вампири с остри зъби зорко дебнат.

Протяжен вой на вълк във моя слух

разтяга бавно дните непотребни.

 

Все по се лутам в нечии съдби.

И мракът ненаситно ме поглъща.

Срахувам се до лудост да не би

да срещна себе си във чужда къща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...