На себе си не мога да простя.
Очаквам някой друг да ми прощава.
Съдбата ми е блудница, а тя
на всеки срещнат с радост се продава.
Чудовища ръмжат в деня ми сух.
Вампири с остри зъби зорко дебнат.
Протяжен вой на вълк във моя слух
разтяга бавно дните непотребни.
Все по се лутам в нечии съдби.
И мракът ненаситно ме поглъща.
Срахувам се до лудост да не би
да срещна себе си във чужда къща.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
