На себе си не мога да простя.
Очаквам някой друг да ми прощава.
Съдбата ми е блудница, а тя
на всеки срещнат с радост се продава.
Чудовища ръмжат в деня ми сух.
Вампири с остри зъби зорко дебнат.
Протяжен вой на вълк във моя слух
разтяга бавно дните непотребни.
Все по се лутам в нечии съдби.
И мракът ненаситно ме поглъща.
Срахувам се до лудост да не би
да срещна себе си във чужда къща.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
