xxx
Знам, любовното бойно поле
е безсмислено вече.
И крещят отмъщения
с кървави пръсти.
Всеки стон е светкавица.
Вечерта е обречена.
Моля, разуме мой,
ти недей ме напуска!
Орхидеи са раните.
Октопод е копнежът.
И в любовното бойно поле
няма място за двама.
Настървéн за разплата
и разгулен манежът,
пее песните зли
на поредната драма.
Назовете палачите
и качулките черни!
Справедливо възмездие
нека усетят.
Угасете луната,
та звездите вечерни
над самотника нежен
милостиво да светят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
