29 авг. 2018 г., 00:15

xxx

532 1 1

 

Знам, любовното бойно поле 
е безсмислено вече.
И крещят отмъщения
с кървави пръсти.
Всеки стон е светкавица.
Вечерта е обречена.
Моля, разуме мой,
ти недей ме напуска!
Орхидеи са раните.
Октопод е копнежът.
И в любовното бойно поле
няма място за двама.
Настървéн за разплата 
и разгулен манежът,
пее песните зли 
на поредната драма.
Назовете палачите
и качулките черни!
Справедливо възмездие
нека усетят.
Угасете луната,
та звездите вечерни
над самотника нежен
милостиво да светят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...