Aug 29, 2018, 12:15 AM

xxx

  Poetry
536 1 1

 

Знам, любовното бойно поле 
е безсмислено вече.
И крещят отмъщения
с кървави пръсти.
Всеки стон е светкавица.
Вечерта е обречена.
Моля, разуме мой,
ти недей ме напуска!
Орхидеи са раните.
Октопод е копнежът.
И в любовното бойно поле
няма място за двама.
Настървéн за разплата 
и разгулен манежът,
пее песните зли 
на поредната драма.
Назовете палачите
и качулките черни!
Справедливо възмездие
нека усетят.
Угасете луната,
та звездите вечерни
над самотника нежен
милостиво да светят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...