Я, ако обичаш, се разкарай!
Я, ако обичаш, се разкарай!
Днес не ми е много ден за срещи.
Чувството за хумор ми догаря...
Че и на търпението паля свещи.
Побеснявам, като те погледна.
Ноктите сами ми се подострят.
Казах ти!... Не съм ти „Ненагледна..."!
Бягай, че дори смехът ми е на пости!
Като буря лятна все се връщаш.
Кършиш клони... После слънце грее.
Вярно, като мълния прегръщаш...
Но и да забравяш... зная, как умееш!...
Влюбването ти е... еднодневка...
Хормонално ли е? Или е характер?
Да те видя - трябва май призовка
по съдебната система да изпратя!...
Все по пътищата... Като катунари
чувствата ти никога не спират.
Колко грях изпи?!... Край сто бунари
конят ти поспря... да си почива...
Да, но и на мене ми омръзна
да съм ти страноприемница... за кратко.
Връщаш се при огъня... Измръзнал...
Но ръцете ти лепят от чуждо сладко!...
Хайде, скитнико, поемай пак надолу!
И нагоре - може... Твоя си е волята!
Ханът кръстопътен днес го сринах,
а на любовта - разкамених основите...
Тръгвай вече, че ми причернява!
Слез от дяволската си камбанария!
Твойта църква вече я запалих...
А от себе си...
ще построя Джамия!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
