Я кажи ми, любов?
Я кажи ми, любов?
Я кажи ми, Любов, докога ще те има,
докога ще търпиш и ще носиш за трима?
В тоз отровен живот дoкога ще си жива,
а когато цъфтиш все нощта ще те скрива?
Я кажи ми, Любов, как в сърце се живее,
след горчивия ден две очи как копнееш?
Как разбиваш скръбта и превръщаш във вяра,
как докосваш света, благославяш без мяра?
Той, животът, тече във незнайна посока,
всеки летвата вдига до безкрайност висока,
но защо ли, Любов, теб така не открили,
гасне огън в очите с усмивки унили?!
Не, не казвай Любов, докога ще те има,
ще си с нас и във нас та дори и незрима!
Ще ни даваш криле, висини, да се реем,
ще наливаш магия в кръвта ни да пее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
