Я ме грабни
Я М Е Г Р А Б Н И
Кой ме мрази, а ме пази?
Кой за мен линее,
а в очи да ме погледне
никога не смее?
Кой през дългите си нощи
с мене все говори,
вместо сладко да поспива
обикаля двори?
Все ме среща, все изпраща,
тича под небето,
а защо самотно чака
винаги сърцето?
Лудо-младо и зелено,
аз ли да те гоня?
Я подскочи и въседни
коня-вихрогоня,
че за тебе денем, нощем
сърцето ми бие!
Не ме мрази, не ме пази,
не линей, глупецо!
Я ме грабни, понеси ме!
Чакам те, храбрецо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
