Яд по време на суша...
Видях те. Помирисах те.
Прекрасна си.
Аз - сивият, в най-тъжните нюанси.
Ужасно много сме живели в недостатъци.
Не съм за теб. Играл съм го миманса...
Отивам ли си? Дойдох, за да остана,
ала не я предвидих тази катастрофа.
На две тъй счупени сърца да бъдат цяло,
а всъщност сблъсък на разсипани животи...
Да, нека доживеем поотделно гроба си!
Това не е любов във стих да я напишеш.
Тя, самотата ни е сякаш във утроба,
родила само напъни без дишане...
Видях те... И ти видя ме с всичките ми облаци.
Дъжда изля се само в твоите очи.
От моите една сълза напира. Не от болка.
От яд, че в мен е спряло да вали...
Danny Diester
23.09.2018
Marburg, Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
