Яд по време на суша...

28.09.2018 г., 0:36 ч.

Поезия » Любовна

512 5 5

Видях те. Помирисах те.

Прекрасна си.

Аз - сивият, в най-тъжните нюанси.

Ужасно много сме живели в недостатъци.

Не съм за теб. Играл съм го миманса...

Отивам ли си? Дойдох, за да остана,

ала не я предвидих тази катастрофа.

На две тъй счупени сърца да бъдат цяло,

а всъщност сблъсък на разсипани животи...

Да, нека доживеем поотделно гроба си!

Това не е любов във стих да я напишеш.

Тя, самотата ни е сякаш във утроба,

родила само напъни без дишане...

Видях те... И ти видя ме с всичките ми облаци.

Дъжда изля се само в твоите очи.

От моите една сълза напира. Не от болка.

От яд, че в мен е спряло да вали...

Danny Diester

23.09.2018

Marburg, Germany

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.