9.06.2019 г., 9:31 ч.

Ядрен синтез 

  Поезия » Свободен стих
559 1 0

Когато се приближат твърде близо един до друг
става толкова горещо, че 
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка.
Той се опитва да диша равномерно.
Говорят си за екология, стихове, 
извънземни 
и новият филм " Чернобил",
но най-често се чудят
какво ли е да си слънце
в една изморена до смърт Галактика
след (да кажем) 
петдесет милиарда години ?

И понеже са невнимателни с дистанцията
неочаквано се случва: сливане, 
което ги превръща 
в атом 
с по-сложно ядро.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??