8.10.2009 г., 13:52 ч.

Ягорида 

  Поезия » Философска
907 0 12

 Ягорида

 

Обрано лозе съм. След гроздобер.

Останала е само ягорида.

Сега съм гол. Сега съм за кашмер.

И птиците да ме кълват не идат...                               

 

Какво ли още мога да ви дам.

Каквото имах, вече ми го взехте.

До напролет ще си остана сам,

приел и самотата за утеха.                                           

 

Слани ще ме попарват. Ветрове

ще ми облизват раните дълбоки.

Мъглите ще се влачат по корем.

Ще падат дъждове. Ще ми е мокро.

 

И само някой скитник закъснял,

при менe свърнал, гонен от неволя,

измръзнал, уморен и изгладнял,

ще сбере съчки и ще стъкне огън.

 

Със две ръце ще почне да бере,

каквото има и където види.

А аз ще съм щастлив, като човек

нахранил гладен. Даже с ягорида.           

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??