Ягорида
Ягорида
Обрано лозе съм. След гроздобер.
Останала е само ягорида.
Сега съм гол. Сега съм за кашмер.
И птиците да ме кълват не идат...
Какво ли още мога да ви дам.
Каквото имах, вече ми го взехте.
До напролет ще си остана сам,
приел и самотата за утеха.
Слани ще ме попарват. Ветрове
ще ми облизват раните дълбоки.
Мъглите ще се влачат по корем.
Ще падат дъждове. Ще ми е мокро.
И само някой скитник закъснял,
при менe свърнал, гонен от неволя,
измръзнал, уморен и изгладнял,
ще сбере съчки и ще стъкне огън.
Със две ръце ще почне да бере,
каквото има и където види.
А аз ще съм щастлив, като човек
нахранил гладен. Даже с ягорида.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
