24.01.2007 г., 17:29

Яле я да питам

897 0 11

 

Улезнааме начи у Ивропъ

и адна муа ми бръмна...

Нещо май че зе да хлопа

що у Брюксел да не дзвънна!

 

Сакам язе да попитам,

там ония ора -

я ли наще да ги сритам

и’л они ше ги затворат.

 

Оти там отидоа айдуци

дека тук краднаа...

Там си джиткат с лъскави папуци,

а па тук стандарто ми ритнаа!

 

Мани ми шопаро Стефан,

де’т кръстих на оня

оди куту склефан

и заглежда се по коня...

 

А па коньо ми е женски

и кръстил съм га Христина.

Не е кръфта му куту немцка,

ама се проюснал за двамина!

 

Кво да праа - да ги питам,

оти я съм залуднАл,

по баиро цъл дън скитам

и за туй съм са фанАл...

 

Бре животните му мръсни,

пощръклели начи...

За стопанин мъ не бръснат

и ше зема да откача!

 

К’а ги кръстих на ония,

и обърнаа си нрава

Колко номера ми веке свиа -

ма со ножо ше да ги опраа!

 

То добитако куту човеко –

куту земе да са изоглави,

нема вече с него леко –

само зколение ще го оправи!

 

Те това ше им оратим –

белким моем а са разбирем...

Джелатите ли там да пратим

или пак от тех ще мрем?!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....