Юг в сърцето на зимата
Искрите в камината се мръщят,
щом пак по заскрежените стъкла
снежинките засипват зимна къща,
която ги приветства със "Ела!"
Зимата пристъпва с поглед муден,
Покри земята с фин килим от сняг.
Подпря в земята жезъла си чуден,
захлопа по вратата северняк.
Бумти отвътре огън до червено –
ръце се топлят, пукат сто дръвца.
Студът не се търпи навън; безценно е,
когато не спохожда две сърца,
в които даже зима е безвластна,
дори с ветрило тя да ръси хлад
Навън е зимна приказка безгласна
в теб откривам обич – мил южняк
такава, дето зимата прогонва,
дори снегът по ледени стъкла
да думка – ние казваме му "сбогом"
когато в нас отново пламва любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
