Проговори ми с летния глас,
сякаш птица за полет ме кани.
И навярно със юлски екстаз
устни жарки по мен ще запали.
Може би уморен от делника сив
или може би малко му липсвам.
Аз не зная защо, но миг щастлив
ще открадна от залеза...още го искам.
Че не бе ден, ни година, ни две...
век измина, пропилян от очакване.
Ни небето си беше небе, а море,
разлюляло вълни от обичане. ...