Юлски екстаз 2
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=59974
Проговори ми с летния глас,
сякаш птица за полет ме кани.
И навярно със юлски екстаз
устни жарки по мен ще запали.
Може би уморен от делника сив
или може би малко му липсвам.
Аз не зная защо, но миг щастлив
ще открадна от залеза...още го искам.
Че не бе ден, ни година, ни две...
век измина, пропилян от очакване.
Ни небето си беше небе, а море,
разлюляло вълни от обичане.
Ще разпусна коси от тях да гребе
с пръсти лунните мои мечтания,
и със шепи от гърдите ми той да краде
пулс залуднал от жадни горения.
Само той така може със юлски екстаз
да разпалва кръвта ми до тътен,
да пулсира в мен, а в него аз
да изригвам със вик вулканичен.
Уж зарекох се да не дочувам
този повик и зов за любов.
Искам да помня, ала все забравям...
пък и кратък е този живот.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
