Трепти вечерно въздухът в наслада

и нощ безлунна, потънала в разкош.

Звучи далече забравена естрада,

и ти със поглед малко лош,

напомняш за морските вълни вечерни,

как разбиват се във пясъчния бряг

и после тихо, някак си лежерно

целуват тихо камъка във своя бяг.

Тъй бягаш ти към моите копнежи,

заливаш ги със твойта нежна страст.

Ти спомняш ли си тихите ръмежи

и целувката оставила без власт

ръцете силни на моята прегръдка...?

Поднасяш леко чаша с аромат,

отпиваме от виното на малки глътки

и прошепваш нежно пак и пак...

За обичта, за лятото и нежни думи…

Аз спрях да слушам и ти казах „Спри!”…

…а миговете забиват се като куршуми:

– Искаш ли... Моля, остани...!

И ти остана чак до утринта на плажа,

когато слънцето затопли своята земя…

…аз нямах нищо повече какво да кажа,

а просто подарих ти своята душа...