26 июл. 2015 г., 12:02

Юлско, нежно

1.2K 0 0

Трепти вечерно въздухът в наслада

и нощ безлунна, потънала в разкош.

Звучи далече забравена естрада,

и ти със поглед малко лош,

 

напомняш за морските вълни вечерни,

как разбиват се във пясъчния бряг

и после тихо, някак си лежерно

целуват тихо камъка във своя бяг.

 

Тъй бягаш ти към моите копнежи,

заливаш ги със твойта нежна страст.

Ти спомняш ли си тихите ръмежи

и целувката оставила без власт

 

ръцете силни на моята прегръдка...?

Поднасяш леко чаша с аромат,

отпиваме от виното на малки глътки

и прошепваш нежно пак и пак...

 

За обичта, за лятото и нежни думи…

Аз спрях да слушам и ти казах „Спри!”…

…а миговете забиват се като куршуми:

– Искаш ли... Моля, остани...!

 

И ти остана чак до утринта на плажа,

когато слънцето затопли своята земя…

…аз нямах нищо повече какво да кажа,

а просто подарих ти своята душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...