Ти, за която говоря нонстоп,
аз изреждам стих след стих,
навести заспалия град и хоп –
нощес дойде в съня ми тих.
Събуди ме от дълбокия сън
като взе дъха ми за наказание,
тялото не мърдаше – беше пън –
животът е нейно притезание.
Ръцете нямаха никакъв контрол,
а очите нагоре поглеждаха –
от небето получих бандерол,
звездите погледа отвеждаха... ...