Юни
Шифон от мрак, луна сияйна,
прашец от милион звезди,
липи споделят сладка тайна,
копнеж пулсиращо блести.
Вълшебен мирис на взаимност,
танцуват хиляди искри.
Дори да е съвсем наивно
душата рее се, лети.
На порива омаен се предавам
отпивам глътка еликсир
едно съм със нощта отдавна,
отмарям в люлка от лъчи.
Далеч от тук в среднощен замък
облечен в сребърни мъгли
с корона ярка-ален пламък
един маг тихичко шепти.
Зова дочух и с вихрен полет
към царството се устремих
където цветната и хладна пролет
със жарко лято се смени.
Тъмата е убежище за двама-
на светло що са все сами
в нощта тъй млада твойто рамо
мечтата ми ще подслони.
Отвъд предела ще се срещнем,
ръцете си ще преплетем
не сме ни праведни, ни грешни-
човеци в земен плен и тлен.
И тъй по пътя си безкраен
самотни единаци ще вървим
липите шепнат сладка тайна,
копнеж пулсира и искри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
