Шифон от мрак, луна сияйна,

прашец от милион звезди,

липи споделят сладка тайна,

копнеж пулсиращо блести.

Вълшебен мирис на взаимност,

танцуват хиляди искри.

Дори да е съвсем наивно

душата рее се, лети.

На порива омаен се предавам

отпивам глътка еликсир

едно съм със нощта отдавна,

отмарям в люлка от лъчи.

Далеч от тук в среднощен замък

облечен в сребърни мъгли

с корона ярка-ален пламък

един маг тихичко шепти.

Зова дочух и с вихрен полет

към царството се устремих

където цветната и хладна пролет

със жарко лято се смени.

Тъмата е убежище за двама-

на светло що са все сами

в нощта тъй млада твойто рамо

мечтата ми ще подслони.

Отвъд предела ще се срещнем,

ръцете си ще преплетем

не сме ни праведни, ни грешни-

човеци в земен плен и тлен.

И тъй по пътя си безкраен

самотни единаци ще вървим

липите шепнат сладка тайна,

копнеж пулсира и искри...