Юнска неделя
Изплъзва се от броеницата
и се търкулва зад предела –
реална, колкото измислена.
Лежерна, колкото неделя.
На юни скрила отпечатъка
под облачно перо небесно –
безкрайна, колкото е кратка
дъгата, след дъждовна песен.
А къдрите ѝ са черешови,
сред липов цвят ги е заплела,
та юли кипра да посрещне.
Пречистена като неделя.
Да легне в ложето му топло -
вълнà, като море голяма.
Да го удави в най-дълбокото.
И влюбена, да му пристане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
