19 июн. 2022 г., 14:38

Юнска неделя

932 6 14

Изплъзва се от броеницата

и се търкулва зад предела –

реална, колкото измислена.

Лежерна, колкото неделя.

 

На юни скрила отпечатъка

под облачно перо небесно –

безкрайна, колкото е кратка

дъгата, след дъждовна песен.

 

А къдрите ѝ са черешови,

сред липов цвят ги е заплела,

та юли кипра да посрещне.

Пречистена като неделя.

 

Да легне в ложето му топло -

вълнà, като море голяма.

Да го удави в най-дълбокото.

И влюбена, да му пристане.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се много и благодаря!
  • Приятно ми е с твоята поезия. Поздравления!
  • Ех, имаше време, когато почти не минаваше ден, без да публикувам. Вече съм по-пестелива на публикации, но не спирам да пиша. Много се радвам, че намираме време да сме тук заедно, благодаря за тези моменти!
  • Липсват ми ония недели (и не само) от преди доста години, когато започвах деня си с кафе и твой стих ❤️ Прекрасно е да си тук, Хрис!
  • Разкошна поезия!
    Определено ще се връщам тук.
    Впечатлена съм, Хриси!☺

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...