Изплъзва се от броеницата
и се търкулва зад предела –
реална, колкото измислена.
Лежерна, колкото неделя.
На юни скрила отпечатъка
под облачно перо небесно –
безкрайна, колкото е кратка
дъгата, след дъждовна песен.
А къдрите ѝ са черешови,
сред липов цвят ги е заплела,
та юли кипра да посрещне.
Пречистена като неделя.
Да легне в ложето му топло -
вълнà, като море голяма.
Да го удави в най-дълбокото.
И влюбена, да му пристане.
© Христина Мачикян All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
