Юнско, за мене
Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец…
Да зашиеш всичките рани. Недей…
Видях в ръцете ти ледени ножици…
А в жегата слънцето грее ли, грее…
Раздери го нацяло и нека тече си…
Сърцето сега е ненужно във мене…
С болка е свикнало, не и на вечност.
Страх ме е вече само от времето…
Призрак съм само, бродя самотен.
Нощен ездач съм. Пътувам и след
полунощ. Бие сърцето удара стотен.
Празно е вече… Ни кръв е, ни лед…
Изгрева чакам, тръгвам с зората…
Стопявам се бавно в сянка и прах…
Потърси ме довечера. Идва и лято…
В устните твои съм. В сълзи и смях…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
