Разкъсва се душата ми. Сърцето

е раздрано и потича от него порой…

Жестоко и безизразно е лицето ми.

Отдавна вече е някак спокойно…

Чакам да дойдеш с игла и конец…

Да зашиеш всичките рани. Недей…

Видях в ръцете ти ледени ножици…

А в жегата слънцето грее ли, грее…

Раздери го нацяло и нека тече си…

Сърцето сега е ненужно във мене…

С болка е свикнало, не и на вечност.

Страх ме е вече само от времето…

Призрак съм само, бродя самотен.

Нощен ездач съм. Пътувам и след

полунощ. Бие сърцето удара стотен.

Празно е вече… Ни кръв е, ни лед…

Изгрева чакам, тръгвам с зората…

Стопявам се бавно в сянка и прах…

Потърси ме довечера. Идва и лято…

В устните твои съм. В сълзи и смях…