7.11.2006 г., 16:17  

Юрдек гьол

1.3K 0 4

В папурите на блатото, край селска бара,

домашни гъски с врява налетяха –

нахълтаха без свян и будоара,

на патиците диви, попиляха.

 

Размътиха водата непристойно.

Запощиха се в пух и перушина.

Гърди “развяха”  твърде недостойно

и дупета омазани със тиня.

 

А беше утро нежно и свенливо.

В прохлада си отдъхваше егрека –

от дупките си суеци сънливо,

надзъртаха страхливо и полека.

 

В черниците, край своята хралупа,

от нощното си бдение сломена,

дочула врявата, протестно измяука,

кафява кукумявка възмутена.

 

А слънцето с усмивчица надникна,

през шумките на стройните каваци

и с ласката си нежна, еротична,

разпали май, у гъските мераци...

 

- Па, па!

Да ви разкажа –

изкипри се една гъсочка грива –

опашката си с глина щом намажа,

се виждам на гъсоците красива.

 

- Ха, ха!

Не думай мила драга –

изпъчи и се друга окомуш –

каква си гъска!

Щом надушиш “шпага”

в секундата готова си,

за “муш”!

 

- Гек, гек!

Бе ти си много дърта –

изхилиха се другите накуп –

то, твоя, вече само клати “пърта”...

Брой му четир’десет

не се повдига труп!

 

- Вряк, вряк!

Какви сте вий, вулгарни –

надкряка ги една младочка сива –

гъсоците ни, всички са нахални,

на мене лично, лебед ми отива!

 

- Ти чакай лебед –

друга и отвърна –

накрая, ще улучиш стар юрдек!

Чувал със царевица давам 

да те зърна,

когато те натисне с крив,

геврек!

 

- Пуу! Чумо!

Гръм да те тресе –

отново всички вряснаха в едно –

от кой гъсок не люпиш ти, яйце?

Да млъкваш, че оставаш без перо!

 

- О, тъй ли!

Кой пък ще ме бие?


И тук, настана пълна бъркотия –

хвърчат пера и човки, пух се вие,

сред водни пръски с люта гюролтия.

 

В туй време, клатейки се важно,

напет паток край блатото премина.

На свадата погледна влажно, влажно –

реши да се не меси и отмина.

 

Пък слънцето тополите прескочи,

но, вече се разсърди и напече,

че свадата досадна се проточи,

отеквайки на шир и надалече.

 

Ала утихна блатото на заник,

когато сенки дълги засноваха,

когато улулица с присмехулник

в дует, да свърши всичко, призоваха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...