7 нояб. 2006 г., 16:17  

Юрдек гьол

1.3K 0 4

В папурите на блатото, край селска бара,

домашни гъски с врява налетяха –

нахълтаха без свян и будоара,

на патиците диви, попиляха.

 

Размътиха водата непристойно.

Запощиха се в пух и перушина.

Гърди “развяха”  твърде недостойно

и дупета омазани със тиня.

 

А беше утро нежно и свенливо.

В прохлада си отдъхваше егрека –

от дупките си суеци сънливо,

надзъртаха страхливо и полека.

 

В черниците, край своята хралупа,

от нощното си бдение сломена,

дочула врявата, протестно измяука,

кафява кукумявка възмутена.

 

А слънцето с усмивчица надникна,

през шумките на стройните каваци

и с ласката си нежна, еротична,

разпали май, у гъските мераци...

 

- Па, па!

Да ви разкажа –

изкипри се една гъсочка грива –

опашката си с глина щом намажа,

се виждам на гъсоците красива.

 

- Ха, ха!

Не думай мила драга –

изпъчи и се друга окомуш –

каква си гъска!

Щом надушиш “шпага”

в секундата готова си,

за “муш”!

 

- Гек, гек!

Бе ти си много дърта –

изхилиха се другите накуп –

то, твоя, вече само клати “пърта”...

Брой му четир’десет

не се повдига труп!

 

- Вряк, вряк!

Какви сте вий, вулгарни –

надкряка ги една младочка сива –

гъсоците ни, всички са нахални,

на мене лично, лебед ми отива!

 

- Ти чакай лебед –

друга и отвърна –

накрая, ще улучиш стар юрдек!

Чувал със царевица давам 

да те зърна,

когато те натисне с крив,

геврек!

 

- Пуу! Чумо!

Гръм да те тресе –

отново всички вряснаха в едно –

от кой гъсок не люпиш ти, яйце?

Да млъкваш, че оставаш без перо!

 

- О, тъй ли!

Кой пък ще ме бие?


И тук, настана пълна бъркотия –

хвърчат пера и човки, пух се вие,

сред водни пръски с люта гюролтия.

 

В туй време, клатейки се важно,

напет паток край блатото премина.

На свадата погледна влажно, влажно –

реши да се не меси и отмина.

 

Пък слънцето тополите прескочи,

но, вече се разсърди и напече,

че свадата досадна се проточи,

отеквайки на шир и надалече.

 

Ала утихна блатото на заник,

когато сенки дълги засноваха,

когато улулица с присмехулник

в дует, да свърши всичко, призоваха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....