daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
5.07.2022 г., 9:26 ч.

Юрган за бездомния 

  Поезия » Друга
403 6 10

Когато си сам и до пришки тежат

сто чужди неволи в торбата ти,

трошици ръсѝ по незнайния път —

ще свият света до вратата ми. 

 

Когато заседне в гърдите ти лед

от стари тъги неизплакани, 

кибритена клечица обич в куплет

ще драснем с Нощта и ще чакаме. 

 

Когато по стъпките стари е скреж

и все не прилягат на връщане, 

водѝ се по онзи забравен стремеж:

до писване да се прегръщаме.

 

Когато, заложил съня на белот,

изгубиш се в тиха инсомния, 

аз пазя ти кръпки от минал живот. 

С тях шия юрган за бездомния.

 

Когато откриеш, че всяко море

замръзне ли, става за тичане, 

сетѝ се как прагът ми значи тире —

не точка. И следва обичане. 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??