Юздите в ръце
Не се опитвай ти да ме отгатваш —
загадка съм, не просто топло чувство.
От престрашилите се, малко издържа
да минат теста —
на изпита ги скъсах.
С гордостта си много ги препъвах,
за тях била съм просто многоточие,
в попълване на липси се огънах,
и падах в кална локва от безочие.
Ранима бях — залитайки към пропаст,
с устрем на галопиращи коне.
За себе си избирам да съм крепост.
И днес държа юздите в ръце!
В. ТАСЕВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени