Юздите в ръце

Не се опитвай ти да ме отгатваш —

загадка съм, не просто топло чувство.

От престрашилите се, малко издържа

да минат теста —

на изпита ги скъсах.

С гордостта си много ги препъвах,

за тях била съм просто многоточие,

в попълване на липси се огънах,

и падах в кална локва от безочие.

Ранима бях — залитайки към пропаст,

с устрем на галопиращи коне.

За себе си избирам да съм крепост.

И днес държа юздите в ръце!

В. ТАСЕВА