27.09.2005 г., 6:29

ЗА.....

1.5K 0 8

 

                                                            За.........

                                   Тишината с тежък вопъл плаче,

                                   думи въздуха разкъсват,

скитат, търсят, кой да каже?

И накрая в гроба си се пръскат!

 

Защото няма вече смисъл

и стонът се от скръб превива?

Към тебе води всяка мисъл,

от спомена за тебе сърцето ми се свива!

 

В ОЧИТЕ ТИ СЕБЕ СИ ЛИ ВИЖДАМ?

Любов красота изящна, въпрос ли?БЛЪФ?

На крилата си да те кача ли?

Позволи ми да бъда твой живот, надежда, кръв!

 

Миналото с жарък глас ме хули!

От теб зависи дали ще се събуди,

Приеми една любов, мойта скръб, молитва, сила!

Или целуни смъртта, над мене се извила!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми!
  • Бих казала, че е просто интересно :Р
  • Много хубаво!
  • Благодаря, мартина
    Мерси, вероника, коментарите ти винаги ме радват )
  • смъртта е ново начало почти навсякаъде и си е така Свежичко-много ми харесва тоя символ, пък и влияе прекалено силно върху непросветените

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...