ХЕРОН (Борис)
17 200
27 sept 2005, 6:29

ЗА..... 

  Poesía
1176 0 8

 

                                                            За.........

                                   Тишината с тежък вопъл плаче,

                                   думи въздуха разкъсват,

скитат, търсят, кой да каже?

И накрая в гроба си се пръскат!

 

Защото няма вече смисъл

и стонът се от скръб превива?

Към тебе води всяка мисъл,

от спомена за тебе сърцето ми се свива!

 

В ОЧИТЕ ТИ СЕБЕ СИ ЛИ ВИЖДАМ?

Любов красота изящна, въпрос ли?БЛЪФ?

На крилата си да те кача ли?

Позволи ми да бъда твой живот, надежда, кръв!

 

Миналото с жарък глас ме хули!

От теб зависи дали ще се събуди,

Приеми една любов, мойта скръб, молитва, сила!

Или целуни смъртта, над мене се извила!!

 

© Борис Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • харесва ми!
  • Бих казала, че е просто интересно :Р
  • Много хубаво!
  • Благодаря, мартина
    Мерси, вероника, коментарите ти винаги ме радват )
  • смъртта е ново начало почти навсякаъде и си е така Свежичко-много ми харесва тоя символ, пък и влияе прекалено силно върху непросветените
  • В тоя ред на мисли смъртта е и ново начало за тибетския будизъм, ама дай малко свежичко!
    То вярно, че като се огледаш няма много опори за това, но си заслужава да се опитва!
  • защото смъртта е естествения край на всичко... а за нещастната любов не е нужно и да коментирам...идеята е, че без нея животът е безсмислен и равностоен на смърт!
  • Хубаво е, но защо все смърт накрая!
Propuestas
: ??:??