ЗА.....
За.........
Тишината с тежък вопъл плаче,
думи въздуха разкъсват,
скитат, търсят, кой да каже?
И накрая в гроба си се пръскат!
Защото няма вече смисъл
и стонът се от скръб превива?
Към тебе води всяка мисъл,
от спомена за тебе сърцето ми се свива!
В ОЧИТЕ ТИ СЕБЕ СИ ЛИ ВИЖДАМ?
Любов красота изящна, въпрос ли?БЛЪФ?
На крилата си да те кача ли?
Позволи ми да бъда твой живот, надежда, кръв!
Миналото с жарък глас ме хули!
От теб зависи дали ще се събуди,
Приеми една любов, мойта скръб, молитва, сила!
Или целуни смъртта, над мене се извила!!
© Борис All rights reserved.
Свежичко-много ми харесва тоя символ, пък и влияе прекалено силно върху непросветените 