DuDe7o (Диана)
18 58
8.08.2007 г., 12:29 ч.

За ангелчето и дяволчето 

  Поезия
1477 0 3
Ангелче самичко си седяло -
мъничка мозайка си редяло.
Започнало да разсъждава
за таз, която "свят" му преподава.

"Та нима жена ме учи
как всеки трябва да сполучи?
Като бяхме на Земята,
мъжете учеха децата!"

От малко облаче наблизо
изникна дяволче игриво:
"Защо съмняваш се в жената?
Тя те е отвела от Земята!"

И с лукавство във очите
каза ангелът на малкото момиче:
"И защо виниш я? Точно ти?
Та нима жена не ще да си?"

"Ти не гледай мен!
Гледай тази, дето гледаш всеки ден!"
Дяволчето му отвърна
и със гръб към него се обърна.

После каза тихо:
"Очите ти са с цвят индиго..."
Извърна поглед ангелчето бледно
и я погледна сякаш за последно.

"Ти искаш да ми кажеш,
че от Бог ще се откажеш,
ако той не е кат тебе
и не носи мъжко в себе?"

Дяволчето се ядоса
и ангелчето шамароса!
А на свой ред то отвърна:
"Тъпкано ще ти го върна!"

"Що за ангел си тогава,
щом една жена във теб взривява
всичко свято в тебе
и държиш се като бебе?"

"Ангел може вече да не бъда
ако "жена" се казва моята присъда!"
И смениха си тогаз местата
Бог и Сатаната...

© Диана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Ангел може вече да не бъда
    ако "жена" се казва моята присъда!"
    И смениха си тогаз местата
    Бог и Сатаната...
    Най-добрата част!Страхотно!
  • Абе шестица от мене
  • Чудесно е!Много ми хареса!!!!!!!
Предложения
: ??:??