28.02.2009 г., 10:45 ч.

За бабата, която... 

  Поезия
680 0 5
Старица, казваш? Ходи и раздава?
Радват и се не само децата?
А кризата не я ли притеснява?
На пенсия ли е или заплата?

Само с бяла и червена прежда
мечтите тя превръща във усмивка?
Надеждите като синци подрежда?
Разбрах те! Значи е щастливка.

Нека никого да не пропусне
със скромния си дар да го закичи.
Да затрептят онези светли чувства,
земята да се стопли от обичане.

Ще я посрещна както подобава.
Мартеница на ревера си ще сложа.
Ще ù помогна даже във раздаването...
Благослови я, моля ти се, Боже!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??