28 февр. 2009 г., 10:45

За бабата, която...

819 0 5
Старица, казваш? Ходи и раздава?
Радват и се не само децата?
А кризата не я ли притеснява?
На пенсия ли е или заплата?

Само с бяла и червена прежда
мечтите тя превръща във усмивка?
Надеждите като синци подрежда?
Разбрах те! Значи е щастливка.

Нека никого да не пропусне
със скромния си дар да го закичи.
Да затрептят онези светли чувства,
земята да се стопли от обичане.

Ще я посрещна както подобава.
Мартеница на ревера си ще сложа.
Ще ù помогна даже във раздаването...
Благослови я, моля ти се, Боже!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...