12.12.2009 г., 9:56

За бастунчето

1.1K 0 23
С благодарност към добрите хора,
за добрите срещи!

Цял живот по думите си ходя.
Като по вода, земя и въздух.
Ала нещо спряха да ме водят.
Сигурно обувките си вързват?

И понеже идва ми на ум, че
може би не знаят накъде,
аз ще тръгна след едно бастунче –
пък където то ме заведе!

И докато съм си на акъла,
искам да го споделя на глас:
– Пътят след бастуна не е дълъг,
но дано да мине покрай вас.)))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....