19.06.2008 г., 14:03

За болките прости ми, мамо!

1.5K 0 4
Макар и все по-рядко тези думи да изричам,
знаеш, мамо, колко много те обичам.
Ти всяка остра дума тъй смирено ми прощаваш
и нищо без да искаш - всичко даваш.

И колко пъти твойто крехко рамо
обливала съм в сълзи, мамо?
Колко пъти от святото ти нежно име
слънце пила съм, кажи ми?

А колко пъти те забравих?
Колко белега в сърцето ти оставих?
Колко сълзи по лицето са са стичали?
Само ти, мамо, така си ме обичала!

Колко пъти предадох любовта ти?
А колко ти не си го залужавала!
Колко пъти нараних честта ти?
Ти всичко, мамо, си прощавала!

В косите бели грижите по мен си скрила
с нежна и трепереща ръка,
болките в лицето си си впила...
За всичко си страдала сама!

Затуй пред твоя свят олтар ще коленича
и ще ти кажа само,
че безумно много те обичам...
За болките прости ми, мамо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всъщност,извинен си,защото въобще не ме обиждаш.Прекалено много харесвам откровеността в мнението ти,че да се обиждам.А снимката ще я махна,за да не те спира другия път да напишеш това,което наистина мислиш.И не само теб,а всички.Поздравявам те и ти благодаря за острата критика-това определено може да се превърне в градивен коментар,а не в обезкуражаващ
  • ако не ме кефеше толкова на снимката още миналия път щях да ти кажа че си гола вода... клишета, на доста места си сцепих главата от дупките по/в ритъма...


    моето мнение не трябва да те ... обезкуражава... ама бях длъжен на себе си още от миналия път ... щот там се спрях


    обаче е готино че откровено, искрено пишеш за майка си и че и искаш прошка... ако не съм то обидил-Извинявай!!!
  • Ако нещо може да докосне нетленната душа на човека то е нетленната ръка на изкуството. Искрено възхищение и благодарност, че го сподели!
  • много хубаво,искрено откровение...поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...