Макар и все по-рядко тези думи да изричам, знаеш, мамо, колко много те обичам. Ти всяка остра дума тъй смирено ми прощаваш и нищо без да искаш - всичко даваш.
И колко пъти твойто крехко рамо обливала съм в сълзи, мамо? Колко пъти от святото ти нежно име слънце пила съм, кажи ми?
А колко пъти те забравих? Колко белега в сърцето ти оставих? Колко сълзи по лицето са са стичали? Само ти, мамо, така си ме обичала!
Колко пъти предадох любовта ти? А колко ти не си го залужавала! Колко пъти нараних честта ти? Ти всичко, мамо, си прощавала!
В косите бели грижите по мен си скрила с нежна и трепереща ръка, болките в лицето си си впила... За всичко си страдала сама!
Затуй пред твоя свят олтар ще коленича и ще ти кажа само, че безумно много те обичам... За болките прости ми, мамо!
Всъщност,извинен си,защото въобще не ме обиждаш.Прекалено много харесвам откровеността в мнението ти,че да се обиждам.А снимката ще я махна,за да не те спира другия път да напишеш това,което наистина мислиш.И не само теб,а всички.Поздравявам те и ти благодаря за острата критика-това определено може да се превърне в градивен коментар,а не в обезкуражаващ
ако не ме кефеше толкова на снимката още миналия път щях да ти кажа че си гола вода... клишета, на доста места си сцепих главата от дупките по/в ритъма...
моето мнение не трябва да те ... обезкуражава... ама бях длъжен на себе си още от миналия път ... щот там се спрях
обаче е готино че откровено, искрено пишеш за майка си и че и искаш прошка... ако не съм то обидил-Извинявай!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.