За болките прости ми, мамо!
знаеш, мамо, колко много те обичам.
Ти всяка остра дума тъй смирено ми прощаваш
и нищо без да искаш - всичко даваш.
И колко пъти твойто крехко рамо
обливала съм в сълзи, мамо?
Колко пъти от святото ти нежно име
слънце пила съм, кажи ми?
А колко пъти те забравих?
Колко белега в сърцето ти оставих?
Колко сълзи по лицето са са стичали?
Само ти, мамо, така си ме обичала!
Колко пъти предадох любовта ти?
А колко ти не си го залужавала!
Колко пъти нараних честта ти?
Ти всичко, мамо, си прощавала!
В косите бели грижите по мен си скрила
с нежна и трепереща ръка,
болките в лицето си си впила...
За всичко си страдала сама!
Затуй пред твоя свят олтар ще коленича
и ще ти кажа само,
че безумно много те обичам...
За болките прости ми, мамо!
© Виктория Станева All rights reserved.
