Jun 19, 2008, 2:03 PM

За болките прости ми, мамо!

  Poetry » Other
1.5K 0 4
Макар и все по-рядко тези думи да изричам,
знаеш, мамо, колко много те обичам.
Ти всяка остра дума тъй смирено ми прощаваш
и нищо без да искаш - всичко даваш.

И колко пъти твойто крехко рамо
обливала съм в сълзи, мамо?
Колко пъти от святото ти нежно име
слънце пила съм, кажи ми?

А колко пъти те забравих?
Колко белега в сърцето ти оставих?
Колко сълзи по лицето са са стичали?
Само ти, мамо, така си ме обичала!

Колко пъти предадох любовта ти?
А колко ти не си го залужавала!
Колко пъти нараних честта ти?
Ти всичко, мамо, си прощавала!

В косите бели грижите по мен си скрила
с нежна и трепереща ръка,
болките в лицето си си впила...
За всичко си страдала сама!

Затуй пред твоя свят олтар ще коленича
и ще ти кажа само,
че безумно много те обичам...
За болките прости ми, мамо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Станева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всъщност,извинен си,защото въобще не ме обиждаш.Прекалено много харесвам откровеността в мнението ти,че да се обиждам.А снимката ще я махна,за да не те спира другия път да напишеш това,което наистина мислиш.И не само теб,а всички.Поздравявам те и ти благодаря за острата критика-това определено може да се превърне в градивен коментар,а не в обезкуражаващ
  • ако не ме кефеше толкова на снимката още миналия път щях да ти кажа че си гола вода... клишета, на доста места си сцепих главата от дупките по/в ритъма...


    моето мнение не трябва да те ... обезкуражава... ама бях длъжен на себе си още от миналия път ... щот там се спрях


    обаче е готино че откровено, искрено пишеш за майка си и че и искаш прошка... ако не съм то обидил-Извинявай!!!
  • Ако нещо може да докосне нетленната душа на човека то е нетленната ръка на изкуството. Искрено възхищение и благодарност, че го сподели!
  • много хубаво,искрено откровение...поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...