Queen_Victorya (Виктория Станева) Queen_Victorya (Виктория Станева)
11
Jun 19, 2008, 2:03 PM

За болките прости ми, мамо!

  Poetry » Other
1.5K 0 4
Макар и все по-рядко тези думи да изричам,
знаеш, мамо, колко много те обичам.
Ти всяка остра дума тъй смирено ми прощаваш
и нищо без да искаш - всичко даваш.

И колко пъти твойто крехко рамо
обливала съм в сълзи, мамо?
Колко пъти от святото ти нежно име
слънце пила съм, кажи ми?

А колко пъти те забравих?
Колко белега в сърцето ти оставих?
Колко сълзи по лицето са са стичали?
Само ти, мамо, така си ме обичала!

Колко пъти предадох любовта ти?
А колко ти не си го залужавала!
Колко пъти нараних честта ти?
Ти всичко, мамо, си прощавала!

В косите бели грижите по мен си скрила
с нежна и трепереща ръка,
болките в лицето си си впила...
За всичко си страдала сама!

Затуй пред твоя свят олтар ще коленича
и ще ти кажа само,
че безумно много те обичам...
За болките прости ми, мамо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Станева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Queen_Victorya (Виктория Станева)
    Queen_Victorya (Виктория Станева)
    Всъщност,извинен си,защото въобще не ме обиждаш.Прекалено много харесвам откровеността в мнението ти,че да се обиждам.А снимката ще я махна,за да не те спира другия път да напишеш това,което наистина мислиш.И не само теб,а всички.Поздравявам те и ти благодаря за острата критика-това определено може да се превърне в градивен коментар,а не в обезкуражаващ
  • Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    ако не ме кефеше толкова на снимката още миналия път щях да ти кажа че си гола вода... клишета, на доста места си сцепих главата от дупките по/в ритъма...


    моето мнение не трябва да те ... обезкуражава... ама бях длъжен на себе си още от миналия път ... щот там се спрях


    обаче е готино че откровено, искрено пишеш за майка си и че и искаш прошка... ако не съм то обидил-Извинявай!!!
  • anmorne (Павел Димов)
    anmorne (Павел Димов)
    Ако нещо може да докосне нетленната душа на човека то е нетленната ръка на изкуството. Искрено възхищение и благодарност, че го сподели!
  • sisito (Силвия Йорданова)
    sisito (Силвия Йорданова)
    много хубаво,искрено откровение...поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0