15.10.2017 г., 18:02

За България

4.2K 4 31

Дълбоко във своята пазва

скрил тайни, легенди безброй,

вековният дъб ги разказва

на всеки – на чужд и на свой.

 

Тук някога, много отдавна,

загърнат във топъл кожух,

забил меч в земята ни равна

великият хан Аспарух.

 

А после ту силна и славна,

ту в робство е дълго била,

след битки възражда се бавно

красивата наша страна.

 

Днес слънцето щедро го гали,

сърцето му тихо тупти,

за своята мила България

дъбът пак легенди шепти...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...