15.10.2017 г., 18:02

За България

4.2K 4 31

Дълбоко във своята пазва

скрил тайни, легенди безброй,

вековният дъб ги разказва

на всеки – на чужд и на свой.

 

Тук някога, много отдавна,

загърнат във топъл кожух,

забил меч в земята ни равна

великият хан Аспарух.

 

А после ту силна и славна,

ту в робство е дълго била,

след битки възражда се бавно

красивата наша страна.

 

Днес слънцето щедро го гали,

сърцето му тихо тупти,

за своята мила България

дъбът пак легенди шепти...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...