15.10.2017 г., 18:02

За България

4.2K 4 31

Дълбоко във своята пазва

скрил тайни, легенди безброй,

вековният дъб ги разказва

на всеки – на чужд и на свой.

 

Тук някога, много отдавна,

загърнат във топъл кожух,

забил меч в земята ни равна

великият хан Аспарух.

 

А после ту силна и славна,

ту в робство е дълго била,

след битки възражда се бавно

красивата наша страна.

 

Днес слънцето щедро го гали,

сърцето му тихо тупти,

за своята мила България

дъбът пак легенди шепти...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....