Дълбоко във своята пазва
скрил тайни, легенди безброй,
вековният дъб ги разказва
на всеки – на чужд и на свой.
Тук някога, много отдавна,
загърнат във топъл кожух,
забил меч в земята ни равна
великият хан Аспарух.
А после ту силна и славна,
ту в робство е дълго била,
след битки възражда се бавно
красивата наша страна.
Днес слънцето щедро го гали,
сърцето му тихо тупти,
за своята мила България
дъбът пак легенди шепти...
© Мария All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
