Дълбоко във своята пазва
скрил тайни, легенди безброй,
вековният дъб ги разказва
на всеки – на чужд и на свой.
Тук някога, много отдавна,
загърнат във топъл кожух,
забил меч в земята ни равна
великият хан Аспарух.
А после ту силна и славна,
ту в робство е дълго била,
след битки възражда се бавно
красивата наша страна.
Днес слънцето щедро го гали,
сърцето му тихо тупти,
за своята мила България
дъбът пак легенди шепти...
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
