Дълбоко във своята пазва
скрил тайни, легенди безброй,
вековният дъб ги разказва
на всеки – на чужд и на свой.
Тук някога, много отдавна,
загърнат във топъл кожух,
забил меч в земята ни равна
великият хан Аспарух.
А после ту силна и славна,
ту в робство е дълго била,
след битки възражда се бавно
красивата наша страна.
Днес слънцето щедро го гали,
сърцето му тихо тупти,
за своята мила България
дъбът пак легенди шепти...
© Мария All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
