За чаровника и наивното момиче
Вървял по пътя един чаровник много хитър.
Галантен бил. Колекционер.
Не го смущавали жените -
на доста той сърцата бил отнел.
Събирал си ги във торбичка,
но вече нямал интерес -
все по-лесни му се стрували жените,
тъй умело ги ограбвал - със финес.
Видял тогаз чаровникът едно момиче -
красиво, нежно и добро.
Купувало закуска на кученце-мъниче,
личало му, че то обича всяко живо същество.
Момичето раздавало усмивки неуморно,
стотинки пуснало на уличния музикант,
изглеждало така доволно,
сърцето му чаровникът в тоз миг пожелал.
Тогава той след нея се провикнал:
Наивно момиче, поспри! Накъде?
Нима си мислиш, че можеш всички да обичаш
с туй мъничко сърце?
Не можеш, наивно момиче! Повярвай ми - не!
На бас, че още на ъгъла ще се препънеш в човек,
който и трохичка обич не ще ти даде!
Чуй ме, наивно момиче -
пожали туй мъничко сърце!
Недей отсега го обрича да се удави в дълбокото море!
Море от отчаяние, наивно момиче -
над него не ще видиш ясно небе.
Недей, наивно момиче!
Цял живот ще имаш нужда от сърце.
На мен подари го, наивно момиче,
а аз обещавам да го пазя добре.
Повярвай, аз зная как да го обичам...
... Е, поне докато срещна друго тъй наивно сърце!
23. 03. 2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
Невероятна си
